Поезия

[fred]

Старомоден стих
Любомир Калудов

Как старомодно е да можеш
в Бургас, под паметника да стоиш.
Да чакаш и да се тревожиш,
ръка на рамото да сложиш
и заедно да помълчиш.

Как старомодно е да искаш
най-истински да те обича тя.
Морето в шепи да притискаш,
черупки бели да разлистваш
и да й подариш цветя.

Как старомодно е да имаш
единствен дом, жена, деца.
От корабите изпотени да пристигаш,
очакването на ръце да вдигаш
и да потънеш в топла светлина.

[fred]

Отчаяна любов
Павел Цветков

Ръцете ми се изкривиха
от прегръщане,

реброто ми се пукна
от притискане,

едното ми око е насинено.

Разкървави носа ми
любовта,
Но пак при тебе
се завръщам

да ме довършиш.

[Ранобудниче]

Отчаяна любов
...

След таз мазохистична нотка, нещо за детската част



Носорог

Кой е виждал носорог?
Дебелан с единствен рог...
Плаши даже същества,
имащи
по рога два.

Но възниква в мен въпрос:
как рогът е като нос?
Комбиниран е добре -
хем подушва, хем боде...

Влезе ли тоз рог в кавга -
бягат другите рога.
А в минути на покой
аромати
вдишва той.

Дай му китка магданоз -
в миг рогът ще стане нос...
Носорогче, хей сега
ще те дръпна
за носа!

Георги Константинов

[cnaiper]

My Life Without You Is Like Music Without Notes...What I Want To Tell Is By The Simple Words...."I Love Being With You, I Hate The Time When You Are Not Around Me"...I remember first telling me you hate


Живота ми без теб е като музика без ноти... това което искам да ти кажа е със думи прости... " Обичам да съм с тебе,мраза времето като те няма" Помня първо казваше ми че ме мразишш ....

[fred]

След таз мазохистична нотка, нещо за детската част

Страда човека де, няма махозихъм тука, па от друга страна то любовта си е и мазохизъм де

---------- Post added at 00:03 ---------- Previous post was at 00:01 ----------

My Life Without You Is Like Music Without Notes...What I Want To Tell Is By The Simple Words...."I Love Being With You, I Hate The Time When You Are Not Around Me"...I remember first telling me you hate


Живота ми без теб е като музика без ноти... това което искам да ти кажа е със думи прости... " Обичам да съм с тебе,мраза времето като те няма" Помня първо казваше ми че ме мразишш ....

А това от кой е?

Е явно съм нявал тежки мисли, не че са били такива, ма кой го знае.Едно за разпускане от Висоцки, въпреки че, от друга страна, стиха е доста сериозен, но поне може да се гледа и от два ъгъла

МИЛИЦИОНЕРСКИ ПРОТОКОЛ

За нас ли казват, че сме пили много?
Лъжа е, бога ми, кажи, Серьога!
Щом водката не е от дървесина,
какво са пет бутилки за двамина?

Изпихме втората на крак - юнаци!
Но бяхме трезви като кукуряци.
След туй... под гъбка в детската площадка,
след туй... до свойта точка стигнах, братко!

На гладно пих от гърлото проклето
и ме изцъкли като джам шишето.
Съвсем навреме ни прибра колата
с по седемстотин грама във гърлата.

Насилие, признавам, проявихме
към някакъв другар - попрекалихме:
случайно му разбихме очилата,
но не във нас, в портвайна е вината.

Пък и другарят пръв ни предизвика:
разкарайте се, махайте се, вика.
Да се разкарам, бях готов, обаче
не се разкарах - скарах му се, значи.

Сега непротоколно позволете
да кажа - зная школските завети! -
такива сам животът удря строго.
Съгласни сме, нали? Кажи, Серьога!

Ще изтрезнее той и ще ви каже:
животът... нека той да ни накаже.
Пуснете ни, по леко ще ви бъде,
животът и без туй ще ни осъди.

Не гледайте Серьожа, че ви кима,
съобразява той - свой модус има.
Туй, че мълчи, е само от вълнение,
от осъзнаване и просветление.

Пуснете ни, домът ни ще проплаче...
В Медведка - аз, той - в Химки ще се влачи,
За автобуси вече няма време,
метрото спи, такси не ще ни вземе.

Все пак е мило - тук ни уважават,
та гледай как ни возят, настаняват.
И утре не петел със зов петлешки,
сержант ще ни събуди - по човешки.

Не ще потеглим с музика оттука.
Скрих рубла - ще оправим махмурлука.
Все пак ни чака труден път! За бога,
спи бедни мой приятелю, Серьога!


Превод: Иван Станев

[cnaiper]

това е от една песничка на "Респект" просто вечерта ме беше ударила съчмата и превеждах песнички на ляво и надясно ....

[fred]

Няма лошо, само показвай източника и преводача, даже и да си ти Да си четем и ограмотяваме взаимно

[fred]

Пътен възел
Володя Киров

Отново пеем химни на възхвала
и коленичим ничком пред кортежа,
по правата, безкрайна магистрала
прелетял, дори без да ни забележи.

Едва изчакали го да отмине
се устремяваме по детелината
от ребуси,
която се превръща в серпентина,
увила се сама около себе си.

Пак криволичим в грешки на растежа,
в растеж на грешките - сами в колите си -
самодоволно пъплим, и, загърбили копнежа,
превръщаме в отровни газове душите си...

[fred]

Я да си поизтупам темата от прахта,че я занемарих /ме/ вече не помня какво сме пускали

Смири, о време, тигровата челюст,
човечеството цяло прах стори,
лиши лъва от прежната му смелост
и феникса в кръвта му изгори.
Изпълвай с радост всяка нова пролет,
със скръб изпълвай есента и нас.
Руши света в неспирния си полет,
но само туй ти забранявам аз:
приятеля ми твоите мигновения
да не изрязва с тоя тъп резец —
а нека за безбройни поколения
чертите му останат образец.

Но и да нямаш милост, в този мой
безсмъртен стих ще диша вечно той.
**************

Не, време, не! Не ми изменяш ти.
Ти пирамиди пак градиш, но в тях
не виждам нищо ново да блести.
Веднъж те вече са били на прах.
Живеем малко! В този кратък час
светът е нов за младия ни дух.
И мислиме, че е родено с нас
това, което знаеме по слух.
Не давам грош за твойта летопис!
И никога не ще ме удивиш
със твойто днес и вчера; с тоя низ
ти векове наред се суетиш.

А щом не измених до този час,
и занапред ще бъда верен аз.



Шекспир, Сонети

[renyx]

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

За кой ли път спореха разпалено
по темата, наречена съдба
и мислеха, че всичко са узнали
щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват
това което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи
те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се
животът има странно Не
шестнайсет и шестнайсе е шестнайсе,
а никога не тридесет и две.

[fred]

Добре дошъл в темата, както се казва , нека да се пише и авторът, тук май е Недялко Йорданов

[fred]

Ето един текст на песен на Щурците, не помня кой е авторът.

КОННИКЪТ
Кой препуска диво в нощта,
слял се с коня си в безумен
устрем,
сякаш гони края на света
свил до болка немите си
устни?

Чуй камшика как свисти
и разсича с ярост тишината
Коннико, какво ли търсиш ти,
че летиш към края на земята?

Няма да се спреш за миг едва,
няма към какво да се
завръщаш.
- Устремът е моята съдба,
рискът е печалната ми
същност.

Хората в спокойни нощи спят
в тихите си сънища.
Мен ме гони лудият ми път
през нощта нагоре към
звездите.

Хората... не бягам аз от тях.
Зная - просто нямам вече
време
нерви, думи, помисли и страх -
аз от тях изплетох своето
стреме.

И летя към моя хоризонт
и летя към кулите от пясък.
Миналото си смених за кон
и за мен избора е ясен.
Кой препуска диво в нощта?
Аз препускам диво в нощта!

[renyx]

Добре дошъл в темата, както се казва , нека да се пише и авторът, тук май е Недялко Йорданов

Извинявам се. Преписала съм стиха на един лист от ученическа тетрадка преди доста години и вече не помня кой беше автора.
Той мъжа ми ползва ника, обаче аз нахлувам в разни неалфистки теми и той после се чуди какво и къде. Ама аз с удоволствие си чета стихчета при вас.

[fred]

Няма проблеми, просто идеята на тая тема е всеки да пише каквото си харесва като стихове, да указва и автора, за да може ако някой се интересува да прочете и други неща от него, а и да не се пишат стихове от неизвестни поети /както и такива, на които сме ние автори/за да бъдат по подбрани стиховете, така че ако и друго се сетиш пиши

[fred]

Безглаголно Стихотворение
Радой Ралин

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.